Три книги за родителството, които всъщност не са за родителство

Има безброй книги за отглеждане на деца. Почти всеки ден попадам на обсъждания на различни възгледи и техники за справяне с родителски казуси. Деца обаче трудно се гледат по книга. Особено, когато това е изведено в теоретични концепции, трудно приложими в реалния живот.

Моите три фаворита по темата за родителството са всъщност примери от художествената литература, в които намерих отговорите на много въпроси за себе си, и за това какъв родител искам да бъда.

 

Книгата „Щедрото дърво“ купих за големия ми син след отзив, на който случайно бях попаднала в мрежата. Това не е детска книжка, въпреки че е подходяща и за четене на деца. Четях му я толкова често, че той я беше наизустил и на около четиригодишна възраст я разлистваше и рецитираше дословно текстовете. Това е книга – метафора на родителството. Всеки път леко ме натъжава на финала.

Книгата е с черно-бели илюстрации, които са дело на автора ѝ Шел Силвърстийн. Заради лесно разбираемите текстове и големия емоционален заряд, който носи, може да се ползва като помощник в общуването и възпитаването на децата.

За съжаление към днешна дата е с изчерпан тираж, но сигурно може да се намери втора употреба.

 

Класиката на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ едва ли има нужда от представяне. Наричана е една от най-добрите книги на всички времена и с още куп суперлативи. Но в България, докато растях, не беше особено популярна, затова я четох в зряла възраст с лек скептицизъм заради заглавието. Историята всъщност е много увлекателна. Трудно е да се пише от гледната точка на дете и да се улови вътрешния свят на децата, малцина автори го умеят. Харпър Ли го е направила брилянтно.

Една определена сцена се е запечатала в съзнанието ми, и когато я четох си казах: „Ето такъв родител искам да бъда!“ За да не разваля удоволствието на тези, които не са чели все още книгата, ще спомена само, че става въпрос за прекрасен пример за труден избор, който родителят прави с оглед на това как ще се възприеме от децата му. Защото в крайна сметка децата се учат най-вече от личния ни пример.

Книгата има и продължение, но то не ме впечатли толкова. За четене от деца мисля, че е подходяща около и след 12-годишна възраст.

„Последната лекция“

Книгата е автобиографията на Ранди Пауш, написана през призмата на последните му месеци живот, след поставяне на фатална диагноза. Преподавател, съпруг и баща на три малки деца. Но не се настройвайте за тъжно четиво. Последната лекция е жизнеутвърждаваща, позитивна и вдъхновяваща не само за родители, а и за това как да сбъдваме мечтите си и да помагаме на децата си да направят същото. Какво е най-ценното, което можем да дадем на децата си? Нашето време. А когато то е на привършване? Тогава трябва да им дадем още повече в малкото ни останало време.

Ранди Пауш наистина изнася своята последна лекция пред голяма аудитория и говори откровено за живота, порасването и болестта си. Може да гледате запис в youtube и това определено ще са 2 много полезно прекарани часа.

https://www.youtube.com/watch?v=ji5_MqicxSo

Close
Количка (0)

Нямате артикули в количката. Нямате артикули в количката.