Говорим си с Ралица Генчева за минимализма и как той всъщност ни обогатява и освобождава. Ралица е една много вдъхновяваща млада жена, споделя смело личния си опит и влиза в много различни и успешни роли. Ние, разбира се, се фокусирахме основно върху ролята ѝ на родител и я помолихме да разкаже повече за това как един човек, приел минимализма като начин на живот, отглежда и възпитава детето си.
- 1. Би ли нарекла стила и подхода си в родителството минималистичен? В какво се изразява това за теб?
Честно казано, не знам дали имам „подход“. Не сме от хората, които следват строго някоя от различните школи за детско възпитание и развитие, опитваме се да се приспособяваме постоянно и всичко да се случва естествено. Минимализмът вече за нас е начин на живот и за момента се изразява в това, че малкият не е затрупан от играчки и дрехи – има един кош с играчки (като станат повече, подаряваме тези, които не е ползвал отдавна) и едно шкафче с дрехи. Не сме крайни, има си всичко необходимо, приемаме подаръци, но гледаме пък ние да не купуваме нови неща покрай празниците. Така всички са щастливи.
2. Как би интерпретирала фразата „по-малко е повече“, когато става въпрос за отношенията с децата? По-малко от кое ни носи повече?
По-малко разсейване бих казала. От малки затрупваме децата със занимания и играчки, които със сигурност са нужни, но не са единственото. Човек става много по-креативен, ако за малко остави тези неща настрана – много често си измисляме игри вкъщи, които не изискват нищо допълнително. Те са най-приятни, осъзнати и запомнящи се.
3. Поглеждайки назад, има ли вещи и продукти, свързани с отглеждането на детето ти, от които би се лишила?
Да. Взехме някои неща за новородено – памперси, ваничка, дрешки, за да сме подготвени. Синът ми се роди 4 кг. и нищо от тях не му ставаше. Следващия път, ако има такъв, ще огранича покупките „на сляпо“.
4. Налагало ли ти се е да отказваш на детето си купуването на определено нещо, когато според теб не е необходимо? Как се справяш с подобни ситуации?
Той е прекалено малък, за да имаме тези проблеми. Предполагам в бъдеще ще ни се наложи. Мисля да го направя чрез простички правила – ако има нещо ново, да подарим нещо старо, един подарък за празници и т.н.
5. Коя е любимата ти мисъл или идея, свързана с родителството, и защо?
Любима идея ми е човек да не се вманиачава. Виждам толкова много стресирани родители, прочели десетки книги, които просто са забравили как да се радват на времето с децата. Бях тръгнала по този път в началото – четене, графици, дневници, списъци, всяка дума се обмисляше… и бях много стресирана. После реших да го карам по-умерено и просто да се наслаждавам. Мисля, че ако си добър човек, няма как да дадеш лош пример на детето или толкова да объркаш нещо във възпитанието му. И ние не сме отгледани по книга, а сме станали достойни хора. Примерът е най-важен. И любовта. Тя никога не може да сбърка.
6. Кои са най-важните уроци, които би искала да предадеш на детето си? Важно ли е за теб то да възприеме твоите житейски принципи и да ги следва?
Не. Колкото и да е клиширано, искам само да е щастлив, здрав и да стане добър човек.
7. Как успяваш да намериш баланса между това да съхраниш спомени, свързани с порасването на детето, и едновременно да не се затрупаш с вещи? Пазиш ли, например, бебешки дрешки, картички от рождени дни, апликации от детската градина?
Не. Но правим много снимки и видеа и често се връщаме към тях. Те не заемат място, освен виртуално, така че е удачен вариант.
8. Кои оценяваш като най-големите ползи от начина на живот, който си избрала?
Не мога да намеря нито един недостатък. Така се живее по-лесно, по-свободно, по-спокойно, имаме място за игра и забавления. Никога не бих се върнала към предишния си начин на живот и дом, в който няма въздух.
9. И тъй като всяко дълго пътуване започва с първата крачка, какво би посъветвала някой, който иска да освободи пространство в живота си за по-важните неща, но не знае как. С какво да започне?
Може да започне всеки ден да се освобождава от 1 нещо. Или да увеличава броя на нещата всеки ден. Или пък да разчиства по категории. Начините да започнеш са много и разчистването не е кой знае колко сложно нещо, стига човек да усети тази нужда да освободи живота си. В интернет говоря много за това, предлагам конкретни стъпки и предизвикателства, но в крайна сметка на мен не ми бяха нужни – чувствах се затрупана и просто малко по малко започнах да освобождавам място за важните неща.
10. Как устояваш на изкушенията и коства ли ти усилия да не им се поддаваш? Позволяваш ли си понякога да кривнеш от избраната посока?
Не знам как да отговоря на този въпрос. Навява ми усещане за лишение, а при мен такова няма. Минимализмът не е лишение, а осъзнатост. Когато я имаш, няма такова нещо като изкушение – ако искаш нещо, приветстваш го съзнателно в живота си, държиш на него, грижиш се за него, освободил си място за него, а то ти е важно. И когато е така, за много малко неща имаш желание да направиш това. Не се изкушавам от лъскави реклами и приканващи призиви, напълно безразлични са ми. Не искам те да диктуват нуждите ми. Когато имаме нужда от нещо, купуваме го. Но защото е възникнала нужда, а не защото някой ни е убедил в нея или я е създал. Тук няма правила, затова и няма „кривване“. Свобода, не лишение. Това усещам 🙂
Благодарим на Ралица за споделеното! Ако сме предизвикали интерес и у вас към минимализма, заповядайте на сайта ѝ. В социалните мрежи тя споделя и много практически насоки, както и предизвикателства за тези, решили да заменят многото вещи в живота си с повече общуване.
- 1. Би ли нарекла стила и подхода си в родителството минималистичен? В какво се изразява това за теб?
Нямате артикули в количката.