Емоционалната интелигентност стои в основата на нашата способност да изграждаме стабилни връзки и да общуваме с лекота във всички аспекти от живота си. Въпреки това ограмотяването на децата относно емоциите не е застъпено сериозно в образователната система, и много често дори възрастни хора имат затруднения да изразяват своите емоции, както и да признават емоциите на другите.
Често в процеса по отглеждане и възпитаване на детето родителите и учителите се фокусират прекалено много върху поведението, като пренебрегват и омаловажават емоциите, които са го предизвикали. Което за детето означава само едно: моите емоции са лоши или нямат значение и никой не се интересува от потребностите ми. Със сигурност никой от нас не иска да отгледа дете, което е неуверено, не умее да разпознава и да контролира емоциите си.
Хубавото е, че емоционалната интелигентност може да бъде развита и подобрена, като в този случай важи правилото, че колкото по-рано се започне ограмотяването по темата, толкова по-добре. Може би смятате, че детето ви е прекалено малко, за да разбира сложността на чувствата и да ги назовава? Тогава ви каня да помислите върху следващите факти.
Новородените още първия месец са способни да изразяват две основни емоции – удоволствие и неудоволствие. Всеки родител знае как изглежда и звучи това. И не само, те могат успешно да разпознават тези две емоции и у другите хора. До около шестия месец след раждането бебетата могат да разпознават шестте основни човешки емоции: радост, тъга, изненада, страх, гняв, отвращение. На този най-ранен етап е препоръчително да започнем да говорим на бебето, като ясно назоваваме емоциите. Например: „О, бебето плаче, сигурно защото е изморено/защото е тъжно, че мама излезе от стаята/защото се изплаши от силния звук.“ Това е първата важна стъпка в емоционалното ограмотяване на децата.
Съзнателната и целенасочена работа по темата е добре да стартира не по-рано от 2,5 – 3 годишна възраст. Това е периодът, през който детето е развило понятието за собствен Аз, както и разбирането за емоциите на другите. Не на последно място, децата с типично развитие са добили на тази възраст достатъчно речников запас, за да говорим с тях по темата за емоциите.
Като начало е добре да започнем работа с няколко основни емоции. Има различни теории колко са те. В литературата се срещат изследния, които поддържат тезите за съществуването на 4 или на 6 основни вродени емоции. За картите на Tabula Rasa сме стъпили на проучванията на Пол Екман за шест основни емоции, които той е наблюдавал в изследванията си на различни места по света, като така е доказал, че те са универсално разпознаваеми, независимо от междукултурните различия.
Още насоки как да подпомогнете емоционалното ограмотяване на малкото дете:
- За да улесните детето, го запознавайте с емоциите по двойки противоположни, например радост и тъга.
- Не бързайте да въвеждате прекалено много нови понятия и нови думи. Емоционалният свят на човека е необятен, но на този ранен етап целта ни е да създадем комфортна среда, така че детето да свикне да говори свободно за това как се чувства.
- Използвайте всяка възможна ситуация от ежедневието, за да надградите познанията. Например детето е било разстроено и хвърля играчките си. Изчакайте да премине пикът на емоцията. Силната емоция е като силен шум – заглушава всичко останало. Затова пък е краткотрайна. След като премине бурята седнете спокойно с детето на неговото ниво и проведете разговор, помогнете му да осъзнае, че емоциите, които изпитва, не са лоши.
- Вие също говорете за това как се чувствате. Няма как да отгледаме емоционално интелигентни деца, ако никога пред тях не споделяме какво изпитваме самите ние.
- Дори да не разполагате със специализирани материали на тема емоции, всяка детска книжка може да ви послужи за база на обсъждане какво преживяват героите в нея.
Идеи как да поведете диалог за преживяванията и чувствата на детето ще намерите на гърба на всяка карта от комплекта, където сме ви предложили различни отворени въпроси.
Черно-белият изчистен дизайн на карти Емоции ги прави подходящи за ползване от най-ранна възраст, включително за деца с разстройства от аутистичния спектър.
За финал, ако все още смятате, че малкото дете е прекалено малко, за да се работи с него по темата за емоциите, и това трябва да почака, докато то порасне, то опитайте да погледнете на детското развитие по-холистично. Не като отделни конкретни умения, които детето да добива на всяка възраст, а като процес, в който физическото, интелектуалното и емоционалното порасване на детето вървят ръка за ръка.
Автор: Вяра Георгиева
Нямате артикули в количката.