Поканихме Калина Мирева да отговори на няколко въпроса по една тема, която винаги ни е вълнувала – децата, порастването, вещите, спомените. Или как да намерим баланса между това да съхраняваме спомените от детството без едновременно да се затрупваме с вещи. Защо точно Калина? Следим публикациите в Кали | дом § родителство с огромен интерес https://www.instagram.com/kalinamireva/
Там намираме полезна информация за разчистване, подредба и декорация на дома, отглеждане на дете, вдъхновено от принципите на Монтесори и, не на последно място, чиста наслада за сетивата от красивите фотографии.
- Разкажи ни за себе си?
Здравейте и благодаря много за поканата! Аз съм Калина, на почти 30 години, от слънчева Варна. Със съпруга ми имаме енергично 2-годишно момче, чието отглеждане балансираме с работата от вкъщи и разнообразните ни хобита и интереси. Завършила съм Маркетинг и през последните 8 години съм в сферата на дигиталния маркетинг, по-точно SEO content writing за чужди пазари. От години имам силно влечение към създаването на красив и уютен дом (с ограничен бюджет 🙂) и фотографията. Покрай застояването у дома през последните 3 години пък се зароди и интересът ми към разчистването и подреждането на пространствата, така че те да ни служат възможно най-добре, а не ние на тях.
- Какво те мотивира да споделяш личния си живот и опита си в отглеждането на дете?
Нуждата да открия съмишленици – хора, които споделят моите виждания, и с които бихме могли да си бъдем полезни с идеи и съвети. Синът ми се роди по време на пандемията, което натурално ограничи доста контактите ни с други хора и особено майки на малки деца. По това време изчетох и доста литература, свързана с метода Монтесори и открих, че той се вписва до голяма степен в моето разбиране за родителството и живота като цяло. В социалните мрежи открих чудесни майки, с които обменяме идеи и информация, както и това чувство на принадлежност, което майките понякога губим докато сме в майчинство.
- Ясно е, че когато се появят децата, животът ни се променя и вече не сме същите хора. В този смисъл промени ли се и как дома ви след като станахте родители?
Още докато бях бременна осъзнавах, че ще трябва да променим дома си в някои отношения, за да бъде удобен както на нас, така и за малкия човек. Постарахме се да разчистим мебели, които лесно биха могли да паднат върху изправящо се дете (като трикраки масички например), намалихме количеството саксийни цветя, които бяха навсякъде и започнахме да преразглеждаме собствените си вещи и да продаваме, подаряваме, даряваме и изхвърляме тези, които вече не използваме.
Тъй като имахме свободна стая, тя се беше превърнала в склад. Там имахме най-много работа, но именно този опит ни показа колко по-разумни трябва да бъдем в бъдеще с покупките си и колко още много работа имаме в това отношение. Което може да звучи обезкуражаващо, но аз лично го приех като голяма мотивация.
- Сигурно си чувала мисълта, че когато дойдат децата, редът от дома си отива 😊 Може ли да е по друг начин?
Аз мисля, че може. Но преди детето никога не съм считала себе си за голяма домакиня или някой, който е истински подреден, така че аз видях положителна промяна с появата на детето. Доста съм хаотична и разхвърляна по природа, но за да улесня ежедневието на цялото семейство с малко дете, сметнах за истински важно да обърна внимание на навиците и пространството около себе си предварително.
Разбира се, че ще има моменти, в която къщата ще изглежда като след луд купон, но това е съвсем в реда на нещата. Важното е да знаем как да се справим с резултата от “купона”, като всички вещи си имат свое място и ние имаме навиците колкото се може по-често да разчистваме в движение.
След като преминахме през “четвъртия триместър”, в който се бях отдала изцяло на детето и съпругът ми поемаше основната домакинска работа, започнах да си създавам рутина. Например, всеки път, когато приспя детето да събирам играчките, да заредя миялна/пералня, да подготвя следващото хранене. Следвайки сходен ритъм в повечето дни, определено помага за цялостното чувство на ред и спокойствие у дома.
- Доколко важно е всички членове на семейството да са ангажирани в подредбата, организацията, разчистването на дома? Тук нямаме предвид изпълнението на конкретните дейности, а споделянето на общи принципи и разбирания за това как да изглежда средата у дома?
Това всички в семейството да имат сходни разбирания определено е голям плюс. Въпреки това, мисля, че е възможно постепенно и заедно да се стигне до идеята за промяна. Понякога е нужно да се стигне до точка на кипене, друг път пък единият може чрез действията си да даде чудесен пример на другия и така заедно да изградят един по-спокоен и подреден дом.
Според мен е важно всеки първо да се обърне към себе си и собствените си вещи, да прецени какви промени иска да направи. На някои хора им е нужно повече време да видят положителните страни на различен вид поведение и това е напълно нормално.
Също така не смятам, че е нужно да се споделят разбиранията на 100%, стига да има уважение между членовете на семейството и всеки оставя другия да прецени какво иска да притежава.
- Спазваш ли някаква определена система за подредба специално на детската стая, дрехите, вещите, играчките на детето?
Подредбата на стаята на сина ни е силно вдъхновена от метода на Монтесори. Казвам вдъхновена, тъй като всеки има различен прочит за нещата, а и някои мебели му бяха наследени от нас и не са по размера на детето. Въпреки това, сме се постарали да обособим различни зони, които той да може да използва сам . Дрехите му държим на ниско в гардероба, така че да може да ги достига. Повечето сгъваме и подреждаме вертикално в платнени органайзери за дрехи, така че да се виждат добре и да се изваждат лесно.
Най-любимите му играчки стоят в малка секция, която сам достъпва и може да вади и прибира нещата си. Книжките също са на видимо и удобно за него място. Има и собствен кош за пране, закачалка.
Играчки и книжки извън ротация прибираме в същия гардероб където стоят дрешките му, на горните рафтове. Така вещите на детето са добре разпределени в неговата стая и винаги знае къде може да намери това, което търси.
- Как процедираш с разчистването? Забелязали сме, че що се касае до децата ни, сме много склонни да придаваме висока емоционална стойност на вещите им. Съответно с времето се затрупваме с дрешки, играчки и т.н. Как е при вас?
От самото начало се старая да не купуваме много дрешки, тъй като размерите в първите години се менят често, а превенцията е най-доброто средство срещу затрупването с вещи. На най-близките роднини редовно напомняме да не купуват неща, просто защото са им се видели много сладки.
След края на всеки сезон и при смяна на размера разпределям дрешките в категории – за рециклиране (скъсани/твърде зацапани), за приятелки и някои, които не са обличани изобщо или са носени много малко, обявявам за продажба.
Не ми е трудно да се разделям с тях, защото съм виждала пазени дрешки за бъдещи поколения, които са пожълтели, с разтегнати ластици и други повреди, които ги правят напълно негодни за употреба, а са заемали много място през годините.
Тук искам да кажа на младите семейства да не пренебрегват и факта, че като цяло качеството на текстила (особено този на достъпни цени), е спаднало драстично през последните години. В случай че не се планира следващо дете в семейството скоро време, текущите дрешки само биха заемали място, без да се знае дали някога отново ще могат да се изпозват, затова би било добре да се предадат нататък.
За играчките признавам, че имам моменти на слабост, когато купувам повече, от колкото ми се иска, но все пак мисля, че стоим в границите на разумното. Както и с дрешките, някои неща продавам или давам на приятелки ако дълго време стоят неизползвали, или пък детето никога не е проявило интерес. Обикновено давам няколко месеца време, за да видя дали играчката ще влезе в употреба. Прибирам за определени периоди и вадя отново. Ако след 2-3 изваждания все още интереса е нулев, предавам нататък.
- Колко играчки ориентировъчно има у вас 😊
Краткият отговор е около 30, като това съдържа и някои категории, не само индивидуални бройки.
Детето основно се занимава с фигурки животни, плюшени играчки, Лего Дупло, коли, влак с релси и плейдо. Животните, колите и плюшените играчки определено не са малък брой, но пък се използват постоянно и не заемат много място. Докато се събират в коша за плюшени играчки, а другите по кутиите на секцията му – всичко е под контрол 🙂
Първоначално се бях фокусирала силно върху някои класически Монтесори материали и така наречените образователни играчки, но с времето реших, че това всъщност не съвпада особено с вижданията ни, начина ни на живот и нашето дете. Това също и бе повод постоянно да търся и купувам нови неща. Сега обаче гледаме да прекарваме максимално време с него навън и играта с играчки/материали остава на заден план много често.
Тук искам да спомена, че приятели са ни давали играчки от техните деца, които после сме им връщали, за да използват със следващите си или да дадат на други приятели. Това е много добра практика, която спестява средства и място в дългосрочен план.
- А би ли споделила какво пазиш за спомен от порастването на Калоян?
Разбира се 🙂 Аз всъщност съм много сантиментален човек и обичам да пазя разни малки споменчета. Засега в неговата кутия държа гривничките ни от болницата, картите месечинки, с които го снимах, както и топера от 2-рият му рожден ден, снимка от изписването му, картички от бабите му и прабабите му, първата косичка, любимата му дрънкалка от бебешкия период. Представям си, че след време в тази кутия ще отиде и любимият му Айко, както и тетрадката, в която записвам разни неща за него.
- Дай, моля те, няколко конкретни насоки, които биха били полезни на бъдещи и настоящи родители, как да не попаднат в омагьосания кръг на купуване на прекалено много неща за децата и затрупване на пространството?
Ако е първо дете за двойката и първо дете в разширеното семейство, от рано е добре да се започнат разговорите, че има много сладки неща, които могат да се купят за бебето, но пространството в дома на семейството не е неизчерпаем ресурс. На нас ни се наложи неведнъж да спираме поривите на роднини да ни подаряват всякакви играчки, за които те са си мечтали като деца.
Друго, което смятам, че е от полза са видеата онлайн свързани с покупки, за които семейството е съжалило. Повечето такива, които сме гледали са от чужденци, идващи от различна култура, но пак предоставят една интересна гледна точка.
Видеата и блог постовете за полезни покупки и списъци за пазар ни бяха също от полза, като се постарахме да разгледаме много различни такива, за да можем да съставим собствено мнение спрямо нашата ситуация.
Разговорите с познати и приятели, които сравнително скоро са минали по този път не са за подценяване. Те могат по-подробно да разкажат кое им е било полезно и защо, както и кое не е било и защо. Да не говорим, че някои от тях могат да дадат някои неща на заем, които ако не ви влизат в употреба, може да им върнете.
Важно е човек да не подценява своето усещане за нещата и да не прибързва. Нека не забравяме, че много от продуктите на пазара днес са създадени на първо място, за да се продават, а не защото наистина променят играта и всеки има нужда от тях. Това е особено вярно що се отнася до бебешки и детски продукти. Затова смятам, че е редно, доколкото може младото семейство да изгради собствена философия, която определено ще е от полза.
Например, ние бяхме чели за метода Монтесори и някои от основните принципи съвпадаха точно с нашите виждания. Затова не сме купували люлки, кошари за игра, активни играчки, пеещи въртележки и друг такъв тип продукти.
Хубаво е родителите да се информират за фазите на развитие на детето и това, което би било полезно в определени етапи, за да не се купуват играчки насляпо. Например, когато разбрах за ползите от гледането на контрастни изображения за новороденото, започнах да търся карти онлайн. В интерес на истината, точно така попаднах и на Tabula Rasa преди близо 3 години. 🙂 Стараех се винаги да се информирам за 1-2 месеца напред, за да знам какво би било полезно и интересно на детето и разглеждах различни варианти. Това също е добра възможност човек да попадне на намаление или оферта, или пък да вземе назаем от приятел.
- Доволна ли си от настоящия ред и организация във вашия дом? Има ли още нещо, което би желала да подобриш?
Не бих казала, че съм напълно доволна. Макар да живеем в сегашното си жилище от 4 години, има неща, които не сме завършили така, както ни се иска. С появата на детето много от предишните ни планове постепенно се измениха и мисля, че тепърва предстои истински да се напаснем с живота на тричленно семейство с работещи от дома родители.
Засега нямам голям организационен проект, но искам да подобря малки неща като подредба на техниката и организацията на някои храни и консумативи за дома.
- С какво смяташ, че твоите разбирания помагат в порастването на сина ви?
Детето от сега показва завидна организираност и спокойствие. Това е наблюдение, споделяно с нас и от други хора, и мисля, че голяма роля играе и начинът ни на живот.
Когато запомни къде държим дадено нещо, го връща на същото място без да му е казвано, или настоява ние да го направим. Много рядко разхвърля играчки навсякъде. А свикне ли с дадена рутина си я търси и следва и това го прави изключително спокоен. Лесно приема и въвеждането на нови елементи в рутината и възприема навици бързо.
Най-големият плюс за мен е именно това, че детето чувства спокойствие и сигурност у дома и в дните си. Това не просто е едно чудесно улеснение за нас, но и за него самия. Така много по-лесно приема новостите, защото има рутина върху която да се опре.
- Каква е твоята дефиниция за това да водиш „семпъл“ живот?
“Семпъл” живот за мен е този живот, в който центърът са дома и семейството. Личностното ти развитие, интересите и хобитата. Този, в който, за да си щастлив, не е нужно да посещаваш ново заведение всеки уикенд, постоянно да планираш нови дестинации, да купуваш само най-модерните неща.
През последните години ми прави много силно впечатление как млади хора все повече се поддават на общото разбиране какво е “забавно” и кое ще те направи щастлив. Харчат твърде много, искат да са опитали всяко ново заведение в района, да са посетили максимално много места, всеки личен празник да е максимално добре планиран, украсен професионално и така нататък.
Нямам нищо против тези неща, напротив. Но не всеки реалистично може да си ги позволи. В този смисъл, да живееш “семпъл” живот е да осъзнаваш кога нещо е по възможностите ти и кога не е. Да не правиш нещата заради другите, и за да покажеш начин на живот, който не е твоя. Да го усложняваш излишно.
Мисля, че тази нагласа много отдалечава хората от дома и семейството. Все по-често детските поводи, дори Погачата, започнаха да се организират на заведение с големи арки с балони, много лакомства, специални тоалети. Колкото и красиво да е това, мисля, че отнема от красотата и смисъла на тези ритуали.
За мен, “семплото” е красиво и то съдържа това да си сготвим у дома, да изработим нещо с ръцете си, да използваме нещата, които вече имаме, да се наслаждаваме на малките неща и дори да си позволим да скучаем.
Това са и разбирания, които искам да покажа на сина си. Не е нужно всичко да е направено с много пари, по най-перфектния начин, и че само материалното може да ни направи щастливи. Искам да имаме време и пространство да бъдем заедно и да не усложняваме простичките неща в живота 🙂
- Сподели любим цитат, мисъл, идея, свързани с родителството?
Не мога да намеря точните думи, но мисля, че бяха в книгата “Монтесори от самото начало” и цитатът гласеше, че трябва да отглеждаме децата си адекватно за времето, в което са родени.
С цялото ми уважение към предишните поколения и техните неспирни съвети, мисля, че това е нещо над което всички трябва да се замислим. Неоспорим факт е, че има истини, които могат да се попият и от тези преди нас. Но не трябва да се забравя и това, че децата сега се раждат и растат в една много различна среда и съответно начина на отглеждане и възпитание трябва да се адаптира.
Това да не затрупваме децата си с материални блага от всякакъв вид е нова ситуация за нас. Само преди 20-30 години всички братовчеди от едно семейство си износвахме дрехите. Сега все по-рядко ситуацията налага подобно нещо, а пък подаръците валят с повод и без повод.
В този ред на мисли, родителите днес имат задачата да се справят с нов вид проблем и да поставят граници срещу свръхконсумацията. От играчките, през сладкишите, които ни дебнат отвсякъде, до екранното време. И макар да имаме миялна, сушилня, прахосмукачки робот, онлайн пазаруване и всякакви други екстри, имаме и много други ситуации, с които трябва да се справяме, а нямаме опита на предишните поколения и готова формула, на които да се опрем.
- Има ли нещо, което би желала да споделиш, а не се сетихме да те попитаме?
Родителството не е лесна задача, не защото трябва да учим и дисциплинираме децата, а защото трябва да правим това първо със самите себе си.
Смятам, че е напълно възможно да отглеждаме децата си по един по-простичък начин. С по-малко играчки, дрешки, детски клубове и други платени забавления. По-малко екрани, по-малко сладкиши и други неща, които ние не сме имали като деца и сега считаме за нещо невероятно.
Децата не познават тези неща, докато ние не ги разкрием за тях. Но дори и когато знаят какво са, ние сме тези, които трябва да поставят границата кога и колко е нормално те да се случват за нашето семейство. И това е то да си родител.
Няма да е винаги лесно, но пък не трябва да отместваш поглед от крайната цел – да отглеждаш един достоен за уважение, добър човек, с ясни ценности. Нека не спираме да се учим и растем заедно с децата си!
Нямате артикули в количката.